Остатъкът

24 may 2008, 22:48

Poesía

577 0 9

Във стаята приказно тиха
остана замислен, вглъбен
и всичките звукове скриха
шума си от него сломен...

Остана да мисли за всичко,
за капките сълзи и смях,
за мигове вчерашни, днешни,
за малкото смелост и страх.

Остана да мисли за себе си
и за всички останали даже,
за хорските чувства и белези,
за думите искал да каже...

Остана и с него остатъкът,
втренчил поглед в него вглъбен
от всяко чувство, почувствано някога
е останал остатък студен...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

juliet007 (Эоя Михова)

2008-06-20T14:35:18+03:00

Хареса ми!
kopele (Ирен Попова)

2008-06-02T02:32:17+03:00

Благодаря
natalia (Наталия Божилова)

2008-05-26T23:25:17+03:00

поздрав- браво
kopele (Ирен Попова)

2008-05-26T12:01:10+03:00

Мерси многo
Anita765 (Ани Монева)

2008-05-26T09:02:16+03:00

От несподелените чувства, остътъкът е наистина студен. А ти си пресъздала това доста въздействащо в стиха си.
Прегръдка, Ирен!
kopele (Ирен Попова)

2008-05-25T12:47:27+03:00

Благодаря ви много
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-05-25T10:24:39+03:00

Много хубав стих! Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-25T10:13:25+03:00

усетих нежна чувствителност...
макар, че ме натъжи...много, много ми хареса.
с обич, мила Ирен.
kopele (Ирен Попова)

2008-05-25T00:58:02+03:00

Благодаря