Остатъкът
Във стаята приказно тиха
остана замислен, вглъбен
и всичките звукове скриха
шума си от него сломен...
Остана да мисли за всичко,
за капките сълзи и смях,
за мигове вчерашни, днешни,
за малкото смелост и страх.
Остана да мисли за себе си
и за всички останали даже,
за хорските чувства и белези,
за думите искал да каже...
Остана и с него остатъкът,
втренчил поглед в него вглъбен
от всяко чувство, почувствано някога
е останал остатък студен...
остана замислен, вглъбен
и всичките звукове скриха
шума си от него сломен...
Остана да мисли за всичко,
за капките сълзи и смях,
за мигове вчерашни, днешни,
за малкото смелост и страх.
Остана да мисли за себе си
и за всички останали даже,
за хорските чувства и белези,
за думите искал да каже...
Остана и с него остатъкът,
втренчил поглед в него вглъбен
от всяко чувство, почувствано някога
е останал остатък студен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
