May 24, 2008, 10:48 PM

Остатъкът

  Poetry
691 0 9
Във стаята приказно тиха
остана замислен, вглъбен
и всичките звукове скриха
шума си от него сломен...

Остана да мисли за всичко,
за капките сълзи и смях,
за мигове вчерашни, днешни,
за малкото смелост и страх.

Остана да мисли за себе си
и за всички останали даже,
за хорските чувства и белези,
за думите искал да каже...

Остана и с него остатъкът,
втренчил поглед в него вглъбен
от всяко чувство, почувствано някога
е останал остатък студен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...