Не си наливайте омраза
в душите си! И там навярно
ще връхлети като зараза
и вместо ручей, ще направи кално.
Не си измисляйте сърдечност,
дори да бъде подарена!
При нея няма "вечно", "вечност" -
ще отлети от тебе и от мене.
Не се залъгвайте с усмивки,
че хорските душù са други!
Дори и в тях скръбта прониква -
лъжа неизповядана със думи.
Недейте да скърбите всячески
за чуждите страдания напразно
и да убеждавате на все, че сте
усетили тъгата им навярно!
Когато сили нямаме да станем -
се изправим, за да има полза
за другите, които ще оставим
да следват също коловоза.
Ръце да свием, да дадем подкрепа,
да се помолим и за всички грешници.
Не е ли сътворен за туй човека -
да раздаде до крайност себе си?!
Научете се да пръскате надежда
в очи със сЪлзи неизбърсани!
Не виждате ли, че е неизбежно -
остава малко и сме свършени!
© Деница Красимирова Todos los derechos reservados