13.02.2010 г., 20:40

Остава малко и ще бъдем свършени

889 0 1

Не си наливайте омраза

в душите си! И там навярно

ще връхлети като зараза

и вместо ручей, ще направи кално.

Не си измисляйте сърдечност,

дори да бъде подарена!

При нея няма "вечно", "вечност" -

ще отлети от тебе и от мене.

Не се залъгвайте с усмивки,

че хорските душù са други!

Дори и в тях скръбта прониква -

лъжа неизповядана със думи.

Недейте да скърбите всячески

за чуждите страдания напразно

и да убеждавате на все, че сте

усетили тъгата им навярно!

Когато сили нямаме да станем -

се изправим, за да има полза

за другите, които ще оставим

да следват също коловоза.

Ръце да свием, да дадем подкрепа,

да се помолим и за всички грешници.

Не е ли сътворен за туй човека -

да раздаде до крайност себе си?!

Научете се да пръскате надежда

в очи със сЪлзи неизбърсани!

Не виждате ли, че е неизбежно -

остава малко и сме свършени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Красимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...