5 oct 2018, 1:14

Остава прах. И думи. Много...

  Poesía » Otra
1.2K 18 37

И лятото ни все е куково,
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.

 

И есента седи на прага ни,
измамно слънчева, засмяна.
Увехнали цветя предлага ни...
Да! Не живот, а икебана.

 

А цял живот летим, към слънцето.
Високо то е и безмълвно.
В мочур от сълзи пада зрънцето,
което тъй и не покълва.

 

И мразят есента безплодните,
а зимата ги съди. Строго.
Светът убива непригодните.
Остава прах. И думи. Много...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Благодаря на Ани (Анита 765), за вдъхновението и на Валери Димитров, за "сръчкването".

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....