Oct 5, 2018, 1:14 AM

Остава прах. И думи. Много...

  Poetry » Other
1.2K 18 37

И лятото ни все е куково,
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.

 

И есента седи на прага ни,
измамно слънчева, засмяна.
Увехнали цветя предлага ни...
Да! Не живот, а икебана.

 

А цял живот летим, към слънцето.
Високо то е и безмълвно.
В мочур от сълзи пада зрънцето,
което тъй и не покълва.

 

И мразят есента безплодните,
а зимата ги съди. Строго.
Светът убива непригодните.
Остава прах. И думи. Много...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Благодаря на Ани (Анита 765), за вдъхновението и на Валери Димитров, за "сръчкването".

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...