5 may 2015, 0:13  

Оставам 

  Poesía » Otra
644 1 0

Ти така и не разбра, че ще остана -

дори след всичките ти многоточия,

след мълчания, след викове и рани, 

след размазаните спомени по слепоочията.

 

И ръката ми ще си стои във твоята,

най-временната ме нарече, но останах.

Изгуби празнотата си във моята,

Аз обич съм и във сърцето ти настанах!

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??