5.05.2015 г., 0:13 ч.  

Оставам 

  Поезия » Друга
641 1 0

Ти така и не разбра, че ще остана -

дори след всичките ти многоточия,

след мълчания, след викове и рани, 

след размазаните спомени по слепоочията.

 

И ръката ми ще си стои във твоята,

най-временната ме нарече, но останах.

Изгуби празнотата си във моята,

Аз обич съм и във сърцето ти настанах!

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??