Оставам
962
1
0
Ти така и не разбра, че ще остана -
дори след всичките ти многоточия,
след мълчания, след викове и рани,
след размазаните спомени по слепоочията.
И ръката ми ще си стои във твоята,
най-временната ме нарече, но останах.
Изгуби празнотата си във моята,
Аз обич съм и във сърцето ти настанах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
