5 feb 2015, 21:16

Оставам сам

  Poesía
951 0 0

Оставам сам

Направен от кал си пълзя във калта.
Неопръскван със кал – пак съм кален.
И накрая, когато дочакам дъжда,
се разкисвам във образ печален.

Пред лицето на Бурята ставам на прах
и топя се при допир с морето.
Треперя от студ в първородния страх
на куче заченато в грях.

Но ето детето, което разхожда се в тихата майска гора:
спъва се в камък, удря коляно и пада право в калта.

Но бог е създал и калта.
– Долу Бог!
Ала бог е създал и мъстта.
( о, жесток!)

Не повярвах във вашия Бог!

Приютен във коварния свят на плътта,
приютил се във образ печален,
когато накрая дочакам греха,
се оказва, че той е банален.


Когато се губя сред време и страх
със очи се намирам, което
Първородните някак превърнаха в грях,
защото не служи за тях.

Но ето безгрешният, който сърдечно с очи благославя света:
спъва се в камък, удря коляно и пада право в калта.

Но бог е създал любовта!
– Долу Бог!
Ала бог е създал и лъстта.
( о, жесток!)

Не повярвах във вашия Бог!


Тишина

Излезнал от пътя, изгубил следа
побеснял от страх – удрящ, ударен:
когато накрая дочакам съня
се намирам разбит и покварен.

И някак намирам във себе си смях
и се смея на глас, със което 
отдалече и тихо сбогувам се с тях:
с дрезгав, несигурен смях.

А те бяха до мен и ми бяха опора, споделяха с мен младостта:
но спънах се в камък, ударих коляно и паднах право в калта.


 Но бог е създал тленността.
 - Долу Бог!
 Ала бог е създал гордостта
 -  О, жесток!

Аз не вярвам на вашия Бог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веслав Янушек Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...