Оставаш там

Оставаш там… в междуредията премълчани,
в писмата, дето никой не запечата.
Във здрача на въпросите неизказани,
където всяка тишина е заплаха.

Оставаш там… в недовършени изречения,
разпнати на хартията без прошка.
Разливам се във твоите съмнения,
а ти — герой от притча без пролог и точка.

Оставаш там… в неделите без дописка,
във календара, празен и без име.
Светът се прави, че не чува писъка
на любовта, изтичаща без време.

Оставаш там… в сърцето ми като сянка,
не жив, не мъртъв — просто между дни.
Но щом отворя себе си в старата ранка,
ти капеш пак — мастило… а аз тръгвам, нали?

И тръгвам тихо — без думи, без следи,
затварям старата врата отвътре.
И щом отворя раните без мечти,
разбирам:
ти капеш пак — мастило… и вече не боли.