30.04.2025 г., 11:02

Оставаш там

256 0 0

Оставаш там… в междуредията премълчани,
в писмата, дето никой не запечата.
Във здрача на въпросите неизказани,
където всяка тишина е заплаха.

Оставаш там… в недовършени изречения,
разпнати на хартията без прошка.
Разливам се във твоите съмнения,
а ти — герой от притча без пролог и точка.

Оставаш там… в неделите без дописка,
във календара, празен и без име.
Светът се прави, че не чува писъка
на любовта, изтичаща без време.

Оставаш там… в сърцето ми като сянка,
не жив, не мъртъв — просто между дни.
Но щом отворя себе си в старата ранка,
ти капеш пак — мастило… а аз тръгвам, нали?

И тръгвам тихо — без думи, без следи,
затварям старата врата отвътре.
И щом отворя раните без мечти,
разбирам:
ти капеш пак — мастило… и вече не боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Курдова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...