30 апр. 2025 г., 11:02

Оставаш там

255 0 0

Оставаш там… в междуредията премълчани,
в писмата, дето никой не запечата.
Във здрача на въпросите неизказани,
където всяка тишина е заплаха.

Оставаш там… в недовършени изречения,
разпнати на хартията без прошка.
Разливам се във твоите съмнения,
а ти — герой от притча без пролог и точка.

Оставаш там… в неделите без дописка,
във календара, празен и без име.
Светът се прави, че не чува писъка
на любовта, изтичаща без време.

Оставаш там… в сърцето ми като сянка,
не жив, не мъртъв — просто между дни.
Но щом отворя себе си в старата ранка,
ти капеш пак — мастило… а аз тръгвам, нали?

И тръгвам тихо — без думи, без следи,
затварям старата врата отвътре.
И щом отворя раните без мечти,
разбирам:
ти капеш пак — мастило… и вече не боли.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Курдова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...