"Оставен град"
Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!
Украсата на къщите събрана в завистта.
Стени от камък, а отпред вратата...
не влизай - там те чака подлостта!
Ти искаш да преминеш тихо,
зловеща сянка си за хиляди очи.
В шумът на крачките заслушал се е някой -
в лицето ти се взира и мълчи.
През ден по улиците стари ходиш,
като осъден си без никаква вина,
за милост няма да се молиш -
оковите на друг са сложени сега!
Усмивка кратка и забързан ход,
с душа отдадена на любовта.
очите взират се, но никога назад,
поемат жадно слънчевата светлина.
Оставил ли си част от себе си в града?
Подал ли си ръката си на гневните очи?
Издигнал ли си от прахта поне една душа?
Разбра ли някой твоите мечти?
Оставена е част от всеки там - в града!
Очите слепи за подадена ръка!
Душа от прах - издига се като стена!
Зазидана завинаги една мечта!
В този град ти няма пак да минеш,
в прахта сърцето ти ще спре...
Зад стени високи няма да се криеш -
душа в решетки просто ще умре...
Забравил ли си улиците стари вече?
Намерил щастието толкова далече!
Градът те чака и високите стени -
те искат да ти кажат само:
"Остани"!
© Горан Русинов Todos los derechos reservados