18.10.2009 г., 20:23

Оставен град

706 0 0

"Оставен град"



Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!

Украсата на къщите събрана в завистта.

Стени от камък, а отпред вратата...

не влизай - там те чака подлостта!

Ти искаш да преминеш тихо,

зловеща сянка си за хиляди очи.

В шумът на крачките заслушал се е някой -

в лицето ти се взира и мълчи.

През ден по улиците стари ходиш,

като осъден си без никаква вина,

за милост няма да се молиш -

оковите на друг са сложени сега!

Усмивка кратка и забързан ход,

с душа отдадена на любовта.

очите взират се, но никога назад,

поемат жадно слънчевата светлина.

Оставил ли си част от себе си в града?

Подал ли си ръката си на гневните очи?

Издигнал ли си от прахта поне една душа?

Разбра ли някой твоите мечти?

Оставена е част от всеки там - в града!

Очите слепи за подадена ръка!

Душа от прах - издига се като стена!

Зазидана завинаги една мечта!

В този град ти няма пак да минеш,

в прахта сърцето ти ще спре...

Зад стени високи няма да се криеш -

душа в решетки просто ще умре...

Забравил ли си улиците стари вече?

Намерил щастието толкова далече!

Градът те чака и високите стени -

те искат да ти кажат само: 

                      "Остани"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горан Русинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...