Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите
и ето дъжд заваля, ще прикрие сълзите...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите,
вятър задуха, вятър повя, погали ме –
ще пресуши сълзите...
Остави ме да плача сама,
там под звездите...
и дано покажат ми те
брод, по който да мина...
© МД Todos los derechos reservados