Не ме искаш? Добре, ще си ида!

Само кажи ми. Изправи се пред мен

и кажи ми го право в очите. Не мълчи.

Не жали моя свят. И без това без тебе е скапан..

Ще си ида, ще видиш! Ще те намразя!

Ще те зачеркна от чувствата свои!

Ще те изтрия, като с гума от мислите си.

И повече няма да чуеш за мен.

Нали това искаш и към това се стремиш.

И за това от толкова време номера ми въртиш.

Ще изчезна. Ще се скрия. Ще потъна в забрава...

Само ме погледни и ми го кажи във очите.

Ако не... не ми пречи! Остави ме да те обичам!

Както мога и както си знам. Въпреки всичко.

Тук... и сега! Защото „после” може да няма!