Не ме искаш? Добре, ще си ида!
Само кажи ми. Изправи се пред мен
и кажи ми го право в очите. Не мълчи.
Не жали моя свят. И без това без тебе е скапан..
Ще си ида, ще видиш! Ще те намразя!
Ще те зачеркна от чувствата свои!
Ще те изтрия, като с гума от мислите си.
И повече няма да чуеш за мен.
Нали това искаш и към това се стремиш.
И за това от толкова време номера ми въртиш.
Ще изчезна. Ще се скрия. Ще потъна в забрава...
Само ме погледни и ми го кажи във очите.
Ако не... не ми пречи! Остави ме да те обичам!
Както мога и както си знам. Въпреки всичко.
Тук... и сега! Защото „после” може да няма!
© Наско Енев - РИМПО Все права защищены