ОСТАВЍ МЕ, ЛЮБОВ!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи.
Отиди си, дете!... Кой те прати във моя живот?
Имам вярна жена – и ми реже във кухнята ножа.
Колко грешни мъже са се качвали на ешафод?
Ненаситни акули са им ръфали нежната кожа.
Отиди си, дете!... Аз не съм ти се клел във любов.
Любовта е, да знаеш, залъгалка за всяка несрета.
То е същото – влизаш през порти със златен обков – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse