Оставѝ ме, Любов!
ОСТАВЍ МЕ, ЛЮБОВ!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи.
Отиди си, дете!... Кой те прати във моя живот?
Имам вярна жена – и ми реже във кухнята ножа.
Колко грешни мъже са се качвали на ешафод?
Ненаситни акули са им ръфали нежната кожа.
Отиди си, дете!... Аз не съм ти се клел във любов.
Любовта е, да знаеш, залъгалка за всяка несрета.
То е същото – влизаш през порти със златен обков –
и попадаш оттатък в бунище с кървясали псета.
Отиди си, дете! И навеки за мен забрави.
Аз превалям сега на живота жестокия хребет.
Ти говориш със него все още учтиво на "Ви".
А пък аз взех и дадох. И нищичко нямам за тебе.
Отиди си, дете!... И недей да се връщаш назад.
Твърде рано за теб е да сетиш вкуса на елея.
А когато поема натам, към отвъдния свят,
със последния дъх аз за тебе ще пея... Ще пея!
© Валери Станков All rights reserved.
