Остави ме сама

Poesía » De amor

831 0 1

Защо не ме оставиш най-после сама?

Колко още ще ме мъчиш?

Вечер не ми позволяваш да заспя.

Изцяло си обсебил ума ми.

Колко нощи посветих

да се моля да се върнеш!

Всички сълзи пресуших за едно -

да ме прегърнеш.

Няма смисъл. Знам това.

Нашето лято вече свърши.

Остави ме най-после сама!

От мислите ми те моля да си тръгнеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Ех,Мануела!Любовта и радостта-Раздялата и болката,всички тези чувства ни карат да пишем тези прекрасни стихове.А твоите са много хубави!Благодаря!

2011-05-08T16:07:08+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0