7 мая 2011 г., 12:16

Остави ме сама

830 0 1

Защо не ме оставиш най-после сама?

Колко още ще ме мъчиш?

Вечер не ми позволяваш да заспя.

Изцяло си обсебил ума ми.

 

Колко нощи посветих

да се моля да се върнеш!

Всички сълзи пресуших за едно -

да ме прегърнеш.

 

Няма смисъл. Знам това.

Нашето лято вече свърши.

Остави ме най-после сама!

От мислите ми те моля да си тръгнеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех,Мануела!Любовта и радостта-Раздялата и болката,всички тези чувства ни карат да пишем тези прекрасни стихове.А твоите са много хубави!Благодаря!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...