Защо не ме оставиш най-после сама?
Колко още ще ме мъчиш?
Вечер не ми позволяваш да заспя.
Изцяло си обсебил ума ми.
Колко нощи посветих
да се моля да се върнеш!
Всички сълзи пресуших за едно -
да ме прегърнеш.
Няма смисъл. Знам това.
Нашето лято вече свърши.
Остави ме най-после сама!
От мислите ми те моля да си тръгнеш!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.