May 7, 2011, 12:16 PM

Остави ме сама

  Poetry » Love
834 0 1

Защо не ме оставиш най-после сама?

Колко още ще ме мъчиш?

Вечер не ми позволяваш да заспя.

Изцяло си обсебил ума ми.

 

Колко нощи посветих

да се моля да се върнеш!

Всички сълзи пресуших за едно -

да ме прегърнеш.

 

Няма смисъл. Знам това.

Нашето лято вече свърши.

Остави ме най-после сама!

От мислите ми те моля да си тръгнеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех,Мануела!Любовта и радостта-Раздялата и болката,всички тези чувства ни карат да пишем тези прекрасни стихове.А твоите са много хубави!Благодаря!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...