7.05.2011 г., 12:16

Остави ме сама

829 0 1

Защо не ме оставиш най-после сама?

Колко още ще ме мъчиш?

Вечер не ми позволяваш да заспя.

Изцяло си обсебил ума ми.

 

Колко нощи посветих

да се моля да се върнеш!

Всички сълзи пресуших за едно -

да ме прегърнеш.

 

Няма смисъл. Знам това.

Нашето лято вече свърши.

Остави ме най-после сама!

От мислите ми те моля да си тръгнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех,Мануела!Любовта и радостта-Раздялата и болката,всички тези чувства ни карат да пишем тези прекрасни стихове.А твоите са много хубави!Благодаря!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...