19 jul 2017, 8:14

Оставих ли следа?

738 0 1

Оставих ли следа

насред браздата на живота

насипана богато със зърна?

 

Зрънце Надежда тук,

Приятелство и Вярност,

до тях – омраза, ярост и лъжа.

 

И светлинка дали запалих в полумрака

на родния ми дом             

заглъхващ в самота?

 

И Майка ми

дали на прага пак ме чака?

Протегнала към мене старческа ръка...

 

Пустее ли градинката на баба ми

във бурени потънала сега?

А помня а обкичена с цветя...

 

Но чувам весел глъч

и ето - през вратата

нахлуват вътре нашите деца.

 

И в миг събужда се от сивотата

и нов живот разцъфва...

във тази нарушена тишина.

 

И тъй, като зрънца на броеница

се нижат бавно, бавно 

ден след ден...

 

Каква следа оставих във живота?

и ще остане ли тук

нещичко след мен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...