19 jul 2017, 8:14

Оставих ли следа?

740 0 1

Оставих ли следа

насред браздата на живота

насипана богато със зърна?

 

Зрънце Надежда тук,

Приятелство и Вярност,

до тях – омраза, ярост и лъжа.

 

И светлинка дали запалих в полумрака

на родния ми дом             

заглъхващ в самота?

 

И Майка ми

дали на прага пак ме чака?

Протегнала към мене старческа ръка...

 

Пустее ли градинката на баба ми

във бурени потънала сега?

А помня а обкичена с цветя...

 

Но чувам весел глъч

и ето - през вратата

нахлуват вътре нашите деца.

 

И в миг събужда се от сивотата

и нов живот разцъфва...

във тази нарушена тишина.

 

И тъй, като зрънца на броеница

се нижат бавно, бавно 

ден след ден...

 

Каква следа оставих във живота?

и ще остане ли тук

нещичко след мен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...