Оставих ли следа?
Оставих ли следа
насред браздата на живота
насипана богато със зърна?
Зрънце Надежда тук,
Приятелство и Вярност,
до тях – омраза, ярост и лъжа.
И светлинка дали запалих в полумрака
на родния ми дом
заглъхващ в самота?
И Майка ми
дали на прага пак ме чака?
Протегнала към мене старческа ръка...
Пустее ли градинката на баба ми
във бурени потънала сега?
А помня а обкичена с цветя...
Но чувам весел глъч
и ето - през вратата
нахлуват вътре нашите деца.
И в миг събужда се от сивотата
и нов живот разцъфва...
във тази нарушена тишина.
И тъй, като зрънца на броеница
се нижат бавно, бавно
ден след ден...
Каква следа оставих във живота?
и ще остане ли тук
нещичко след мен?
© Ангел Милев All rights reserved.
