линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12227
31 ago 2015, 7:56

Оставям я 

  Poesía
525 0 12


Оставям я


с нея не ми се говори

нея оставям я да звучи

вечната стара история

шлагер във всички очи

 

има я в будните сънища

в образ споделящ мига

някой създава от нищото

с обич и страст радостта

 

кой ли прегръща умората

в неизпратените писма

още какво ще се случи

щом пристигнат те у дома

 

в общия свят на клавишите

думите кротко притварят очи

нещо умира друго се ражда

замълчи замълчи замълчи

… 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдечен поздрав, Илко!
  • Благодаря Ти, Таня! ...онова което се е случвало отново ще се случи... на онзи, който умее да следва сърцето си... има ли някой, който иска да не е обичан завинаги?
    Сърдечни поздрави!*
    Елена, Благодаря Ти!
  • Много мило си го казала !Нещо умира друго се ражда !
  • ... старите истории в нови приказки... осънени...
  • Дву_Вълчи Приятелю, радвам се на присъствието Ти. Съгласна съм-понякога думите са излишни.
    Ласче, съвсем...!
    Троя, най-лесно е да се (с)крие нещо като се постави на видно място.
    Благодаря Ви!*
  • Има закодирано послание, като ребус е. Това не е шлагер, а провокация. Мое мнение.
    Оригинално!
  • "в общия свят на клавишите
    думите кротко притварят очи"
    !
    съвсем...
  • притворих очи и чух звуците на тишината, Светле...
    понякога думите са излишни!
  • Йоана, всяка история си има собствена мелодия. Пространство ѝ трябва. Другото е във времето. Поздрави и за Теб!
    Лейди, никой не умее да създава радост като Теб. Знаеш си го, нали?!
    Владислав, в тишината на самотата човек се вслушва в надеждите си... Нали?!
    Белла, не е страшно нещо да се ползва от много хора и да е общо защото в разликите в интерпретацията е духът на музиката. Трябваше ми време да се седя, че клавиши, освен пианото, имат и компютрите, а всички ние чрез натискането им правим видими мислите си. Кой както може.
    Сърдечни поздрави!*
    AdelaideKaltenberg Благодаря Ви за оценката.
  • Чудесен финал!

    "в общия свят на клавишите
    думите кротко притварят очи
    нещо умира друго се ражда
    замълчи замълчи замълчи"

    Харесва ми много, тази - лиричност и мелодичност! Поздравявам те!!!
  • „с нея не ми се говори
    нея оставям я да звучи“
    Май все пак е много хубава история. И на мен клавишите ми харесаха... Поздрави!
  • Благодаря, Вале, утре ще си получиш другите петдесет процента. Това означава, че съм разглеждала раздел фотографии, но за да си хване човек нещо от реката... просто трябва да почака.
    Септ, хубаво ми е да знам, че си се отбила.
    До скоро!
Propuestas
: ??:??