31 ene 2017, 17:39

Остра поетична недостатъчност

1.3K 3 14

 

И светъл да е пътят ти, сърце!

Макар, да гасне вече оня ритъм

на римите по-леки от перце,

то пак към тях, с надежда ще политам.

Ще диря онзи тайнствен шум

на сричките, сред чудна олелия.

Ще ги пресмятам весело, наум,

а после ясно е – асистолия…

Поезията, не е пет за шест,

та случва се, да изпровождам думи

до вечния им сън във „Пер Лашез”,

когато всичко е изтляло помежду ни…

Дано е светъл пътят ти, сърце,

там, дето буквите са ангели небесни,

куплети славят седмото небе,

а римите, са простички и …лесни.

Дори тогава, в райската зачатъчност,

под риск от свръхсловесна емболия,

ще търся тази поетична недостатъчност,

а после ясно е – асистолия…

 

Кирето, 31.01.2017 г., Бургас,

 2 часът и 5 минути.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек да е жив и здрав - няма значение, може ли да римува или не...!!!
  • Благодаря, Светле, изпращам Ти и аз!
  • Усмивки от мен, Кире...
  • Поздрави, Еси! В чест на празника Трифон Зарезан, предпочетох да си бия няколко инжекции гроздомицин. Сега се чувствам прекрасно. Благодаря Ти за Доверието!
    Наздраве!
  • Хареса ми неимоверно! И много се радвам, че попаднах тук! (случайно или не, нещо ме накара да се спра и да прочета.... но казват, че нямало нищо случайно... , ако продължавам да разсъждавам в този ред на мисли, може и да го докарам до определен вид шизофрения ) За асистолията изпращам инжекция с епинефрин и атропин, заедно с гръден масаж, но ти ще трябва да се справиш за около минута и половина до пет, иначе .... нищо не ще може да се направи. А стихотворението поставям в любими, с твое позволение надявам се. Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...