Остра поетична недостатъчност
И светъл да е пътят ти, сърце!
Макар, да гасне вече оня ритъм
на римите по-леки от перце,
то пак към тях, с надежда ще политам.
Ще диря онзи тайнствен шум
на сричките, сред чудна олелия.
Ще ги пресмятам весело, наум,
а после ясно е – асистолия…
Поезията, не е пет за шест,
та случва се, да изпровождам думи
до вечния им сън във „Пер Лашез”,
когато всичко е изтляло помежду ни…
Дано е светъл пътят ти, сърце,
там, дето буквите са ангели небесни,
куплети славят седмото небе,
а римите, са простички и …лесни.
Дори тогава, в райската зачатъчност,
под риск от свръхсловесна емболия,
ще търся тази поетична недостатъчност,
а после ясно е – асистолия…
Кирето, 31.01.2017 г., Бургас,
2 часът и 5 минути.
© Кирил Ганчев All rights reserved.
) За асистолията изпращам инжекция с епинефрин и атропин, заедно с гръден масаж, но ти ще трябва да се справиш за около минута и половина до пет, иначе .... нищо не ще може да се направи. 