И светъл да е пътят ти, сърце!
Макар, да гасне вече оня ритъм
на римите по-леки от перце,
то пак към тях, с надежда ще политам.
Ще диря онзи тайнствен шум
на сричките, сред чудна олелия.
Ще ги пресмятам весело, наум,
а после ясно е – асистолия…
Поезията, не е пет за шест,
та случва се, да изпровождам думи
до вечния им сън във „Пер Лашез”,
когато всичко е изтляло помежду ни… ...