9 oct 2007, 14:44

Острие

  Poesía
949 0 2
 

За съвършенството на Острието аз си мисля,

разсича възли то, любов и плът,

след мерене безброй, последна мярка се явява,

отсичайки почти тъй крайно, тъй както може само Бог.


Живота на човек то може да прекъсне,

или в земята риейки начало ново да положи,

проблемът да реши и нова плоскост да представи,

насичйки големия проблем на малки стъпала,

използвайки които, полека всеки връх ще изкачим.


Перфектно острие е туй, което аз си търся,

с замах внезапен то да съди,

предел да сложи, отреже сънища и блянове,

до същността тъй бързо да достигне,

че моите очи да да видят и прогледнат.

Баланс във всяко дело то да бъде,

поравно всичко да дели.


Така, кога редът ви дойде,

от вас респект и мир Резецът ще очаква,

под Него или с Него премереното отрежете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Софиян Фордунков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...