9.10.2007 г., 14:44

Острие

947 0 2
 

За съвършенството на Острието аз си мисля,

разсича възли то, любов и плът,

след мерене безброй, последна мярка се явява,

отсичайки почти тъй крайно, тъй както може само Бог.


Живота на човек то може да прекъсне,

или в земята риейки начало ново да положи,

проблемът да реши и нова плоскост да представи,

насичйки големия проблем на малки стъпала,

използвайки които, полека всеки връх ще изкачим.


Перфектно острие е туй, което аз си търся,

с замах внезапен то да съди,

предел да сложи, отреже сънища и блянове,

до същността тъй бързо да достигне,

че моите очи да да видят и прогледнат.

Баланс във всяко дело то да бъде,

поравно всичко да дели.


Така, кога редът ви дойде,

от вас респект и мир Резецът ще очаква,

под Него или с Него премереното отрежете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Софиян Фордунков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...