9.10.2007 г., 14:44

Острие

951 0 2
 

За съвършенството на Острието аз си мисля,

разсича възли то, любов и плът,

след мерене безброй, последна мярка се явява,

отсичайки почти тъй крайно, тъй както може само Бог.


Живота на човек то може да прекъсне,

или в земята риейки начало ново да положи,

проблемът да реши и нова плоскост да представи,

насичйки големия проблем на малки стъпала,

използвайки които, полека всеки връх ще изкачим.


Перфектно острие е туй, което аз си търся,

с замах внезапен то да съди,

предел да сложи, отреже сънища и блянове,

до същността тъй бързо да достигне,

че моите очи да да видят и прогледнат.

Баланс във всяко дело то да бъде,

поравно всичко да дели.


Така, кога редът ви дойде,

от вас респект и мир Резецът ще очаква,

под Него или с Него премереното отрежете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Софиян Фордунков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...