Oct 9, 2007, 2:44 PM

Острие

  Poetry
948 0 2
 

За съвършенството на Острието аз си мисля,

разсича възли то, любов и плът,

след мерене безброй, последна мярка се явява,

отсичайки почти тъй крайно, тъй както може само Бог.


Живота на човек то може да прекъсне,

или в земята риейки начало ново да положи,

проблемът да реши и нова плоскост да представи,

насичйки големия проблем на малки стъпала,

използвайки които, полека всеки връх ще изкачим.


Перфектно острие е туй, което аз си търся,

с замах внезапен то да съди,

предел да сложи, отреже сънища и блянове,

до същността тъй бързо да достигне,

че моите очи да да видят и прогледнат.

Баланс във всяко дело то да бъде,

поравно всичко да дели.


Така, кога редът ви дойде,

от вас респект и мир Резецът ще очаква,

под Него или с Него премереното отрежете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Софиян Фордунков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...