Острието на живота
По ръба на острието
плъзга ми се битието
и живота ми на косъм
ми напомня за какво съм.
Имам ли си на идея
за какво сега живея?
Мисията ми каква е?
Все си мисля, че това е
мъка, чувства и неволя...
Знам, че всяка моя грешка
води ме до рана тежка.
Острието шия срязва -
с кърви пътя ми белязва.
Щом се плъзгам по бръснача,
значи още, още знача.
Аз съм фактор в битието:
не ме плаши острието.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
