Острието на живота
По ръба на острието
плъзга ми се битието
и живота ми на косъм
ми напомня за какво съм.
Имам ли си на идея
за какво сега живея?
Мисията ми каква е?
Все си мисля, че това е
мъка, чувства и неволя...
Знам, че всяка моя грешка
води ме до рана тежка.
Острието шия срязва -
с кърви пътя ми белязва.
Щом се плъзгам по бръснача,
значи още, още знача.
Аз съм фактор в битието:
не ме плаши острието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
