Полина с цветни моливи в ръката
оставил бе Момчил да си рисува.
Детето му бе с дарба и душата
на таткото от щастие ликуваше.
Статив ѝ беше купил и записал
в кръжок за млад художник той в градчето.
През часовете в творчество улисана
бе по-далеч от мъката сърцето ѝ.
Рисуваше морето отвисоко,
застанала зад тях, но по-далече.
В рисунката ѝ облак като покрив
обкова си реши да сложи вече, ...