Острови в душата - 24
Полина с цветни моливи в ръката
оставил бе Момчил да си рисува.
Детето му бе с дарба и душата
на таткото от щастие ликуваше.
Статив ѝ беше купил и записал
в кръжок за млад художник той в градчето.
През часовете в творчество улисана
бе по-далеч от мъката сърцето ѝ.
Рисуваше морето отвисоко,
застанала зад тях, но по-далече.
В рисунката ѝ облак като покрив
обкова си реши да сложи вече,
но някой с много обич си я гушна
и разцелува бузките червени.
- Красавицата таткова послушна!
Не само радост, гордост си за мене!
Росица само леко се усмихна
и тъжно пак наведе си главата.
Не знаеше как може да затихне
отворения кратер във душата.
- Харесва ли ти моята рисунка? -
Полина притеснено я попита.
- С това, което правиш, всяка струнка
у мен задвижваш! Аз съм възхитена!
"Какво дете – добро и талантливо!
Нима без майка може да живее?
То трябва да е весело, щастливо,
но знам, че невъзможно е без нея!"
- Рисунки други аз ще ти покажа,
защото с мен ги взех и са в колата.
- Разбира се, че няма да откажа,
като дете рисувах аз самата.
- Така ли? - Поли радостно възкликна
и в порив непринуден я прегърна
"Не трябва с тебе, Полинко, да свиквам!" -
помисли Роси, но в очите зърна
привързаност, която задължава
и светли детски чувства всеотдайни.
Усети как сърцето натежава
и плаче зад прикрита лична тайна.
. . .
Прибраха се. Отказа да остане
в беседката и всички да вечерят.
На спомена отворената рана
я караше през сълзи да трепери.
Измисли повод, за да не изглежда,
че бяга тя от тях и се заключи.
И чувствен безпорядък да подрежда
опита тя ума си да научи.
Видя смъртта на рожбата, която
не бе успяла да спаси и още
винеше се и питаше съдбата
защо ѝ я отне в безсънни нощи.
И опитите да забременее...,
и лекяря, надеждите ѝ смачкал
видя... Усети буря да вилнее
и безутешно почна тя да плаче.
Но някой бе почукал на вратата,
избърса тя сълзите и отвори.
- На масата те чакаме! Салата
голяма има, лельо Роси, сори!
Без теб при татко няма да се върна! -
и заяви красивата хитруша.
Жената детска упоритост зърна,
пробойната в душата си запуши
и тръгна омагьосана след Поли,
преглътнала на мъката кошмара.
Разцепен бе на две у нея ствола
душевен, ала с нов филиз подкарал.
. . .
Момчил се вгледа в нея с изненада
и жаловито трепна му сърцето.
На чувствата у него водопадът
дори и след забрана трета, пета
не спираше напевно да говори
и да тече в посока все към Роси.
Че плакала е сякаш му се стори,
но без да ѝ задава той въпроси,
се спусна, както винаги, галантно,
придърпа ѝ по кавалерски стола.
- Приготвил съм ти нещичко пикантно
и изстудил съм вече алкохола.
- Ти толкова грижовен си, Момчиле!
А аз не исках днеска да вечерям...
Способен си дори млеко от пиле
да поднесеш и знам – ще го намериш!
- За дамите до мен аз правя всичко,
това и дъщеря ми ще ти каже.
Приличаме си, тя е цял бащѝчко,
понякога ме надминава даже.
- Сега да плаче, тате, я намерих,
макар че тя сълзите си прикрива.
Разстроена е още и трепери,
не си ли, лельо Роси, с нас щастлива?
Жената вдигна поглед в изнемога,
изви глава, очите си затвори.
- Дори да искам, как кажи, за Бога,
аз бих могла пред вас да се престоря?
Почивката ни кратка бе прекрасна.
- До сряда има време, много бързаш!
- Да, знам детенце! И на мен е ясно,
но всеки у дома си ще се върне.
- Защо не дойдеш с нас, че аз не искам
без тебе да оставам пак самичка..?
- Да, станахме за кратко много близки,
но всеки дом си има, мила птичко!
- Кажи ѝ, тате, ти мълчиш и Роси
си мисли, че не искаш с нас да дойде!
- Говорехме със нея по въпроса
и аз те моля да не я разтройваш!
Тук Поли просълзи се и прегърна
жената, както се прегръща близка.
Това към спомен пак детето върна.
Тя с майка си да тръгне бе поискала
в една от спешните командировки.
(След време бе разбрала, че е мнима.)
Гергана се измъкна много ловко,
че там тя важна работа ще има.
Запомнила бе оня плач тогава,
със който и Момчил не бе се справил...
Лъжа такава белези оставя
и тази рана трудно заздравява.
- Не сме далече, татко ти с колата
при мене ще те доведе на гости.
- Когато си обичан от децата,
нима не е възможно нещо просто –
събират се големите, семейство
да правят, както филмите показват.
Дори детето тяхно много често
сватовник между двама се оказва!
- Такива филми гледаш значи, Поли! -
вълнението скри с въпрос Росица.
- Кажи ми ти заглавие, те моля,
прекрасна наша умна хубавице.
- Момичета, на лятно кино днеска
да идем, ако искате, предлагам
Филмирали са касова пиеса,
но избора си аз не ви налагам.
- За мен е интересно! Лельо Роси,
съгласна ли си да вървим на кино?
- Разбира се, излишен е въпросът.
По пътя с телефона ще се снимаме.
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Истина е, Наде! Децата не само виждат повече от нас, но и усещат с чувствителните си сензори.
-
Понякога възрастните са слепи...
-
Ти си също един от неизменните ми читатели и съм ти благодарна, Лиди!🥰
-
Продължавам да чета.
-
Утре още рано сутринта ще пусна следващата част, за да имам достатъчно време да пиша през деня, а вие отново да ме амбицирате с коментарите си и да ме карате да търся и показвам най-доброто от себе си като автор и човек. Щастлива съм от този искрен обмен на творчески флуиди и огледален образ на нашето взаимодействие, Ники! Намирам го за много градивен!👍🥰
-
Повече от разкошна поредица, Мери!
Винаги се хвърляш надълбокото, без да мислиш и ти се получава!
Браво за смелостта, за идеята, за реализацията!
Ти си един чудесен автор, който знае как да поддържа читателския интерес, как да има динамика, постройка, градация, до самата кулминация и край!
Това малко хора го умеят!
Поздравявам те за таланта, за уменията и за въображението, което имаш!
Чакам продължението с голям интерес!
💖💖💖 -
Представа си нямате колко много означава за мен всеки един ваш коментар, момичета! Не за да следя статистически колко читатели са откликнали на написаното, а защото ми действате много зареждащо и усещам, че сте искрени и към похвалите си към мен, и в отношението си към героите ми! Замисълът беше всичко да се развива в една краткотрайна морска почивка, но сега ще ви издам, че ще излезе извън определените предварително граници и ще обхване и извън ваканционното им ежедневие. Това - за да ви успокоя, че ще имате още десетина срещи с човешките им съдби. Благодаря ви с поклон за това, което вие ми давате, превръщайки се в съучастници на автора, Тони, Скити и Лина!💖
-
И тази част много ми хареса. Пълнокръвни човешки същества са героите, усеща се любовта ти към тях. Поздравления, Мария!
-
Всяка част е интересна, вълнувам се и преживявам всичко с героите ти! Пишеш с лекота, Мари и се радвам на вдъхновението, което имаш! Ние не бързаме към финала, не бързай и ти
💖🌹🌹🌹 -
И аз много се вживявам. Започва да се открива и мъката, която тежи на душата на Роси. Прекрасно разкриваш драмите, които всеки един от героите носи и пази.
Следя с нестихващ интерес и ми е приятно всичко, което се случва между тях. Повярвай ми, не искам да свърши скоро този роман, защото много ще ми липсват. -
Щастлива съм, че се вълнуваш така за съдбата на героите ми, Мини! Прегръщам те!😍
-
Започвам много да се вълнувам, Мария! Вече си представям картина, в която, Роси ще заеме централно място. Дано само черна котка, да не й пресече пътя! Ще чакам!
-
Бях си казала, че до края на юли ще финализирам тази романизована история, а аз още пиша и ще ми трябва може би седмица, за да завърша проекта. Знам, че никой не ме гони и се наслаждавам на вярното си и услужливо вдъхновение! И вие, читателите, много ми помагате с коментарите си! Благодаря ти, Нинка!💖
-
Възхищавам ти се, Мари, и с удоволствие следя историята!❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
