pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17025
17 ago 2023, 20:43

Острови в душата - 33 

  Poesía » Otra
931 5 16

Понякога съдбата ни разделя

от близкия човек с категоричност.

А в случай друг приготвя ни постеля

и кани в нея непозната личност.

От ходовете ѝ сме изумени,

но трябва да ѝ вярваме, когато

предвидила е своите промени.

Палитрата ѝ – винаги богата –

със щрих един запълва празнините.

И ти не се съмнявай, че съдбата

ще те остави сам във плитчините –

за щастието твое има дата.

 

. . . 

 

Момчил с приятел бюро проектантско

си бе отворил преди три години.

Той архитект не стана. Дилетантски

започна, но във отговорно мина,

това, което в детство го влечеше,

а после доразви и в техникума.

И работата на сърце му беше,

а мозъкът кипящ, в ръката с гума,

го водеше към стойностни проекти,

които трайна слава изградиха.

Наравно бе с известни архитекти,

похвалите за него не пестиха.

През отпуска му десетдневен всичко

се завъртя на бързи обороти.

Промените в живота – твърде лични –

го правеха щастлив човек, защото

усещаше, че е открил жената,

с която би достигнал и небето.

А слънцето, изгряло във душата му,

дори над Поля почнало да свети,

му даваше спокойствие и сила,

огряваше деня му със надежда.

- Наистина щастлив съм, Роси мила! -

прошепна сутринта. - Ти пренареждаш

живота ми в мечтаната посока,

след толкова страдания и липси!

- Не може само сълзи и жестокост

за нас да има! Вярвам, че е писал

да ни дари и с радостни моменти,

Момчиле! - каза с глас уверен Роси.

- Дошло е време да изплаща рента,

след тежки преждевременни откоси.

 

. . . 

 

Той десет дни подред я води в Трявна.

След шината, раздвижваха ръката

по схемата, позната от отдавна,

за да си служи с нея пак жената.

Медикът беше млад, ала известен,

с две дипломи и с хъс да се докаже.

- Чудесно е, че само е изместена

ръката ви при удара. Блокажът,

макар и краткосрочен, благотворно

подействал е на всички механизми.

След месец – заявявам отговорно –

ще сте добре и всичко ще е минало!

Полина ѝ помагаше с готовност,

граничеща до пълна всеотдайност.

Във стъпките ѝ ходеше редовно

и чувствата, макар и детски, трайни

изглеждаха към тази майка нова.

Но някакво объркване усети,

не знаейки ще може ли отново

тя Роси да ѝ казва. И детето

поименно се спря да се обръща.

Това Момчил бе притеснило много.

- Но Поли пак към мене си е същата,

излишно се товариш ти с тревога!

- Аз мисля, че часът официален

със тебе брак да сключим е настъпил.

- Да бъда с рокля бяла е скандално!

На мое място как ли би постъпила

една жена съвременна и дръзка?

Ще кани ли на сватбата роднини?

- Узаконим ли чувства с брачна връзка,

през толкова прегради ще преминем!

Градът е малък, хората говорят

и няма как пред тях да обесняваш.

Дори и лошо никому не сторил,

ти отговор неволно все им даваш.

- За сватба ли говорите! Кога е? -

във разговора включи се и Поля.

- Аз нощем често за това мечтая.

Но не мислете, че за сватба моя!

Избухнаха във смях Момчил и Роси.

Бащата импулсивно си я гушна.

- Не пазим в тайна важните въпроси

от теб, но ти кажи защо подслушваш?

- Не ви подслушвам! Просто чух, това е.

Нима е грешно, тате, да науча?

А и от малък още всеки знае

какво в деня на сватбата се случва.

Росица приласка я и ѝ каза:

- Дори без сватба майка ще ти бъда

и думата си, Поли, аз ще спазя.

А рокля, ако искаш да обсъдим,

ще го направим, но по женски – двете.

Баща ти, знам, че няма да се сърди.

В очите на момичето засвети

нескрита радост: - Нека скоро бъде!

А после ще отидем на морето,

в града, събрал пътеките на трима!

И меден месец точно там, където

започна всичко, искам аз да има!

 

Следва:

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И на мен подаряваш усмивки, Наденце!🥰
  • Чета и се усмихвам...
  • Продължението е налично от снощи, има още една публикувана част, Лина. Благодаря за хубавите уми и интереса!🌹
  • Много ми хареса. И с нетърпение очаквам продължението. И с вълнение, разбира се, няма как при това майсторско създаване на образите. Поздравления, Мария!
  • Всяко нещо си има своя край и все някога трябва да свърши. Това е много обемна и продължителна работа, която после ще се нуждае и от редакторска обработка от моя страна, а за нея също ще ми трябва месец време. Посветих на този роман цялото си лято, но не съжалявам, защото и аз като вас обичам героите си, миличка Скити!
    Хубав уикенд да имаш, скъпа!💋🌹💕
  • И аз като Нинка, очаквам щастливият край! Но да си призная- не искам да свършва, когато чета се пренасям в един друг, красив свят, изпълнен с много любов и красиви чувства!
    Мари! 💖
  • За мен е удоволствие да чета коментарите ти, Тони! Те винаги ме зареждат с позитивизма си и правят по-лесен творческия процес след това. Прегръщам те с искрена благодарност, миличка!❤️
  • Много ми хареса тази част и се насладих максимално.
    Радвам се на техните взаимоотношения.
    Чакам продължението! Голямо удоволствие ми достави!
    Поздравления!
  • Благодаря ти, че си винаги ласкава към мен и героите ми, Мини!🥰
  • Душата ми се изпълни с топлина от силните чувства, които заливат и тази част, Мария! Благодарна съм, че имах възможност, да следя развитието на действията! Чакам завършека на романа с огромно нетърпение, за да се насладя на хубавия край!
  • Такива трябва да са героите в един добър роман. Това, че в случая той е стихотворен, не понижава изискванията към литературния вид. Дано наистина съм заслужила добрите ти думи, Лина!💖
  • Радваш ме с оценката която ми даваш за изграждането на образите, Ники!
    Постарах се, но само читателят може да каже дали и как съм се справила.
    Благодаря ти, че поддържаш с ласкавите си коментари творческия ми дух!👍🥰
  • Пълнокръвни, чудесни са героите. Поздравления, Мария!
  • Чакам продължението, Мери!..
    Изгради едни силни образи, с различни емоционални състояния!💗💗💗
  • Уважавам това детинско в теб, Нини, и осигурявам на историята зелен семафор! Чакай продължение!🥰👍
  • Може да е детинско, но очаквам щастлив край!😊
Propuestas
: ??:??