6 ago 2008, 13:06

Островитянино

940 0 0

На остров далеч от света,
поведена от призрачен,
несъществуващ фар,
пристан на края на света.

 

Ветрове ме брулят през лицето,
сълзите се пресушват,
надявам се пътуването
да има цел, за отдавна забравените.

 

Хоризонтът се превръща
в тънка линия
от полет на снежнобял гълъб.
Само споменът остава присъдата му.

 

Светлина на края на света,
оставила съм живота си,
скръбно изписан на една песъчинка,
блещукаща под лъчите на червената луна.

 

Фар, запален от самотен моряк,
с поглед, вечно устремен към небето,
ме приканва да акостирам
с моята малка, прогнила лодка от перце.

 

Няма никого на брега,
само разбити кораби без име.
Нямам думи, светлината ми отне всичко,
котвата остана от другия на света,

 

където повече няма да се върна;
взех всичко, което ми е нужно,
за да живея тук, островитянино -
един фар и една надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънце Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...