6 ago 2008, 13:06

Островитянино

949 0 0

На остров далеч от света,
поведена от призрачен,
несъществуващ фар,
пристан на края на света.

 

Ветрове ме брулят през лицето,
сълзите се пресушват,
надявам се пътуването
да има цел, за отдавна забравените.

 

Хоризонтът се превръща
в тънка линия
от полет на снежнобял гълъб.
Само споменът остава присъдата му.

 

Светлина на края на света,
оставила съм живота си,
скръбно изписан на една песъчинка,
блещукаща под лъчите на червената луна.

 

Фар, запален от самотен моряк,
с поглед, вечно устремен към небето,
ме приканва да акостирам
с моята малка, прогнила лодка от перце.

 

Няма никого на брега,
само разбити кораби без име.
Нямам думи, светлината ми отне всичко,
котвата остана от другия на света,

 

където повече няма да се върна;
взех всичко, което ми е нужно,
за да живея тук, островитянино -
един фар и една надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънце Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...