6.08.2008 г., 13:06

Островитянино

937 0 0

На остров далеч от света,
поведена от призрачен,
несъществуващ фар,
пристан на края на света.

 

Ветрове ме брулят през лицето,
сълзите се пресушват,
надявам се пътуването
да има цел, за отдавна забравените.

 

Хоризонтът се превръща
в тънка линия
от полет на снежнобял гълъб.
Само споменът остава присъдата му.

 

Светлина на края на света,
оставила съм живота си,
скръбно изписан на една песъчинка,
блещукаща под лъчите на червената луна.

 

Фар, запален от самотен моряк,
с поглед, вечно устремен към небето,
ме приканва да акостирам
с моята малка, прогнила лодка от перце.

 

Няма никого на брега,
само разбити кораби без име.
Нямам думи, светлината ми отне всичко,
котвата остана от другия на света,

 

където повече няма да се върна;
взех всичко, което ми е нужно,
за да живея тук, островитянино -
един фар и една надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънце Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....