6 sept 2006, 16:27

Островът

  Poesía
1.1K 0 10
Казват, на Острова всичко е хубаво...
Птици, небе и красиви цветя...
И че на Острова всичко е влюбено...
Мир и любов...без прашинка тъга...
Казват, че Островът е откровение...
Дом за танцуващи чисти души...
Няма войни,няма глад и съмнение...
Вечна хармония тихо цари...
Казват, сезони че няма на Острова...
Тука сезонът е - вечен покой...
Няма закони и порти залостени,
нито човешки капани и вой...
Казват, на Острова не се гостува...
Всички безсмъртни са, ала не знам,
кой казва Островът, че съществува?
Никой не се е върнал от там...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Риа, поздравления!
  • Дори и някой да се върне от там - никой няма да му повярва, или ще изопачат видяното от него до неузнаваемост По-добре като му дойде времето, изживяването да е лично. Много интересен стих, хубав!
  • Браво, Гери!
  • Дано наистина острова да е такъв какъвто го описваш, толкова мои любими хора са там...
  • ..дом за танцуващи чисти души..
    Въпроси и отговори,като че ли правят среща тук...
    Поздрав!Хубав стих!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...