Островът

... А Островът на картата го няма-

пропуснал го е може би мащаба:

той някъде на юг е- в Океана

и аз ще го измисля, ако трябва!...

В мъгла да е дори, ще го уцелим

със порива на страстите безумни,

защото искам там да се заселим:

под палмите, край сините лагуни!...

Мечтите мила с теб ако опазим

там голи със делфините игриви

ще плуваме в оранжевите залези

и на вълните в слънчевите гриви!...

И ти ще бъдеш моята Кралица,

аз- поданик във теб греховно влюбен,

във изумрудената огърлица

от дните ни, на Островът изгубен!...

А вечер ще поливаме цветята

и те ще ни упойват с аромата,

унесени ще гледаме Луната

и лунната пътека във мъглата...

В безлунна нощ, когато под звездите

в тропическият мрак, до мен светлеят

овалите изящни на гърдите ти

ще ги целувам аз и ще немея

пред тяхното чаровно съвършенство

даряващо божествена наслада

и толкова чаровно и естествено

потръпващи в желана изненада!...

... А южните звезди са тъй големи

и толкова загадъчно сияят:

ще слушаме космичните поеми

прегърнати, загледани в Безкрая!..

Един вулкан угаснал ако има

на Острова за теб ще го подпаля,

а той ще бъде нашата камина-

ще стъквам огъня и ще те галя...

Там ти сама ще пишеш правилата,

а аз (разбира се!) ще изпълнявам,

но ексклузивно искам си правата:

-За през нощта при тебе да оставам!...

И на телата в страстната повеля,

и тяхната, божествената същност,

щом нищо и в нощта не ни разделя:

в Безкрайност всеки миг ще се превръща!...

... А след нощта стихийна уморени

щом Слънцето изгрее над водата

и позлати вълните укротени-

във залива ще плуваме със Вятъра,

и с влюбените, скачащи делфини

по бягащата слънчева пътека,

а безтегловни, и необясними:

от утринният бриз ще тръпнем леко...

Коста Качев