Островът
Островът
... А Островът на картата го няма-
пропуснал го е може би мащаба:
той някъде на юг е- в Океана
и аз ще го измисля, ако трябва!...
В мъгла да е дори, ще го уцелим
със порива на страстите безумни,
защото искам там да се заселим:
под палмите, край сините лагуни!...
Мечтите мила с теб ако опазим
там голи със делфините игриви
ще плуваме в оранжевите залези
и на вълните в слънчевите гриви!...
И ти ще бъдеш моята Кралица,
аз- поданик във теб греховно влюбен,
във изумрудената огърлица
от дните ни, на Островът изгубен!...
А вечер ще поливаме цветята
и те ще ни упойват с аромата,
унесени ще гледаме Луната
и лунната пътека във мъглата...
В безлунна нощ, когато под звездите
в тропическият мрак, до мен светлеят
овалите изящни на гърдите ти
ще ги целувам аз и ще немея
пред тяхното чаровно съвършенство
даряващо божествена наслада
и толкова чаровно и естествено
потръпващи в желана изненада!...
... А южните звезди са тъй големи
и толкова загадъчно сияят:
ще слушаме космичните поеми
прегърнати, загледани в Безкрая!..
Един вулкан угаснал ако има
на Острова за теб ще го подпаля,
а той ще бъде нашата камина-
ще стъквам огъня и ще те галя...
Там ти сама ще пишеш правилата,
а аз (разбира се!) ще изпълнявам,
но ексклузивно искам си правата:
-За през нощта при тебе да оставам!...
И на телата в страстната повеля,
и тяхната, божествената същност,
щом нищо и в нощта не ни разделя:
в Безкрайност всеки миг ще се превръща!...
... А след нощта стихийна уморени
щом Слънцето изгрее над водата
и позлати вълните укротени-
във залива ще плуваме със Вятъра,
и с влюбените, скачащи делфини
по бягащата слънчева пътека,
а безтегловни, и необясними:
от утринният бриз ще тръпнем леко...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
