8 nov 2007, 19:04

Островът на забравата

1.1K 0 4

Островът на забравата

 

Ти, аз... не сме толкова близко един до друг.

Прекаленото разстояние ни измъчва.

А сърцето ми бие бавно, сякаш ще спре.

Усмивката вехне, няма и помен от щастливото ми лице.

Сълзи не потичат сега, но има моменти, когато не мога да ги спра.

Вина не трябва да има.

Нещата се случват просто така.

Съдбата го е решила... да остана за малко сама.

Изпитвам желание да те видя, желание да бъда до теб.

Но колкото и да искам, не мога - ти си невъзможно далеч.

 

Островът на забравата - безкрайната болка, чувството за любов.

Островът на мечтата, предрешена от съдбата.

Островът на въпросите - кога ли всичко ще спре?!

Реално погледнато болка има, но ти сам знаеш добре.

Единствено от теб се нуждая...

Обичам те лудо.

Презирам този остров - фалшив

изпит за моята душа, сърце и желание,

изпит за чувствата ми към теб.

Прекалено обичам, за да се проваля.

Прекалено заложих, за да те нараня.

Островът на забравата...

Не бих му позволила да вземе превес над моята душа.

Тя принадлежи на теб... вземи я.

Влюбени души или залъгващи се сляпо...

По света ги има много...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знам,любовта е или няма,или многословна.
    Опитай да оформиш красивата коса на стиха си с една талантлива подстрижка.Има излишни неща,които правят стиха ти тромав и отвличат вниманието на читателя.Имаш бисерчета в стиха си.Намери ги!
    Поздравче!!!
  • Доста е добро съименичке. Давай все така. Имам какво още да се желае, но и никой не е съвършен.
  • Поздравления, Дилянче и добре дошла ! Толкоава е хубаво, че душата ти се стреми към поезията, идеите ти ще се избистрят, давай смело напред ! Харесваш ми !
  • Добре дошла,Дилянче!Стиха ти е хубав като за начало,но се опитай с по малко думи да казваш повече!Началото е винаги трудно.Желая ти успех от все сърце!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...