Островът на забравата
Островът на забравата
Ти, аз... не сме толкова близко един до друг.
Прекаленото разстояние ни измъчва.
А сърцето ми бие бавно, сякаш ще спре.
Усмивката вехне, няма и помен от щастливото ми лице.
Сълзи не потичат сега, но има моменти, когато не мога да ги спра.
Вина не трябва да има.
Нещата се случват просто така.
Съдбата го е решила... да остана за малко сама.
Изпитвам желание да те видя, желание да бъда до теб.
Но колкото и да искам, не мога - ти си невъзможно далеч.
Островът на забравата - безкрайната болка, чувството за любов.
Островът на мечтата, предрешена от съдбата.
Островът на въпросите - кога ли всичко ще спре?!
Реално погледнато болка има, но ти сам знаеш добре.
Единствено от теб се нуждая...
Обичам те лудо.
Презирам този остров - фалшив
изпит за моята душа, сърце и желание,
изпит за чувствата ми към теб.
Прекалено обичам, за да се проваля.
Прекалено заложих, за да те нараня.
Островът на забравата...
Не бих му позволила да вземе превес над моята душа.
Тя принадлежи на теб... вземи я.
Влюбени души или залъгващи се сляпо...
По света ги има много...
© Диляна All rights reserved.
