24 nov 2012, 18:28

Освен биещото ми сърце

866 0 0

Цял живот живях във чужди къщи - домове,

но всички те приличаха на клетки,

в които все някой ме дебнеше, жива да ме одере,

но не си направи точните си сметки.

 

Защото аз нямам нищо, освен биещото ми сърце,

което никога не спеше.

То знаеше точно кога и къде да ме отведе,

като приятел верен все над мене бдеше.

 

Затова не съм била сама,

богата съм и имам всичко-

една усмивка, образ на жена...

И това е всичко, което ми е нужно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...