Цял живот живях във чужди къщи - домове,

но всички те приличаха на клетки,

в които все някой ме дебнеше, жива да ме одере,

но не си направи точните си сметки.

Защото аз нямам нищо, освен биещото ми сърце,

което никога не спеше.

То знаеше точно кога и къде да ме отведе,

като приятел верен все над мене бдеше.

Затова не съм била сама,

богата съм и имам всичко-

една усмивка, образ на жена...

И това е всичко, което ми е нужно.