2 may 2025, 7:49

Осъден на Любов

  Poesía
349 3 3

ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ

 

За мене Господ е предвидил всичко,
когато ме е викнал на света.
Сега съм застаряващ, смешен чичко.
Бях мил съпруг, благ дядо и баща. 

 

Пях в смесен хор със летните авлиги –
и тъй ще стигна може би стоте?
Написах три дузини светли книги,
без да се питам кой ще ги чете.

 

На Вечността в нетрайната къделя 
какво ме чака, знаех всеки ден – 
да делвам хляб, солчица – и постеля
да стелвам на бездомника край мен. 

 

Благодаря за светлата Ти участ! –
от мен да сториш дух – и призрак лек.
Аз и до днеска, Господи, се уча
за всекиго да съм добър Човек.

 

Към всекиго на този свят да бъда 
по-тих дори и от прощален зов.
Най-светлата в живота ми присъда 
бе, че живях – осъден на Любов.

 

1 май 2025 г. 
гр. Варна, 12, 30 ч. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...