Осъден на Любов
ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
За мене Господ е предвидил всичко,
когато ме е викнал на света.
Сега съм застаряващ, смешен чичко.
Бях мил съпруг, благ дядо и баща.
Пях в смесен хор със летните авлиги –
и тъй ще стигна може би стоте?
Написах три дузини светли книги,
без да се питам кой ще ги чете.
На Вечността в нетрайната къделя
какво ме чака, знаех всеки ден –
да делвам хляб, солчица – и постеля
да стелвам на бездомника край мен.
Благодаря за светлата Ти участ! –
от мен да сториш дух – и призрак лек.
Аз и до днеска, Господи, се уча
за всекиго да съм добър Човек.
Към всекиго на този свят да бъда
по-тих дори и от прощален зов.
Най-светлата в живота ми присъда
бе, че живях – осъден на Любов.
1 май 2025 г.
гр. Варна, 12, 30 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
