14 may 2014, 21:01

Осъдена на безпокойство

  Poesía
886 0 1

 

Не може друг да ме очаква като тебе.

Не може, мамо. Няма твоето сърце.

Осъдена е майката на безпокойство

за рожба свидна, за дете.

 

В молитви името ми пламенно изричаш.

Бог молиш грешките ми да прости.

От ветрове да бъда пощадена. 

Свещицата ми дълго да гори.

 

Ръцете ти обичам, мамо!

Били са здрви, хубави ръце.

След раждането първи са ме взели.

Огряло ме е най-красивото лице.

 

И двете, майчице, стареем...

Вървим със болка по хилядолетен път.

Каквото да се случи, те обичам!

Кръв от кръвта и плът от плът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...